Светофар...

Светофар…

От всички светофари във света

най-силно мига този във сърцето,

сподиря ме когато затъжа,

прегръща ме, когато съм в небето.

В зелено се облича и гори

по стръмните пътеки на мечтите ми,

той грешките невидимо топи,

превръща във вода следите ми.

Понякога в червено ми шепти,

но аз си нарушавам ред условности

и зебри преминавам със очи,

докато сплитам в плитки вероятности.

Най-близък ми е белият му цвят,

той отразява атомно душата ми

и в неговия слънчев необят

докрайно разрешени са крилата ми.

Във мене ще остане светлина

от цветове целунали дъгата

и в тяхната вълшебна тишина

ще се досбъдне огнено съдбата.

03.08.2018г.

Елица

 

*****