Powered By Blogger

четвъртък, 10 май 2012 г.

Понякога....



 
* * * * *

Понякога се сбъдвали мечтите,
измити с дъжд от миналите дни
и недовършените думи в дълбините
откривали нечакани лъчи.

Понякога, но само ако вярваш,
че всеки дъх е всъщност светлина,
която твойте мисли отразява
и в прах превръща всеки път страха.

Понякога, но Винаги навреме,
за собствения ти копнежен свят,
Мечтите са реалност във безвремие,
и път от Обич Вятърна огрят.
 

Cinderella - Steve Moakler 




Един специален поздрав!:)



5 коментара:

  1. Вярвай,melanie,вярвай и туй "понякога" да ти е винаги на време!Ще е!
    Дано е слънчево днес :)

    ОтговорИзтриване
  2. Иване, здрасти,
    доста ми е усмихнато днес! Незнам.... Някакво усещане за вълшебство, за дежа вю се настани снощи у мен....
    Чак не можах да повярвам....
    Три години се връщах на едно място, от което Някой изчезна преди време и снощи най-неочаквано се появи отново в моя виртуален свят....
    Това ми дава увереност, че мислите и действията ми сбъдват реалността, мечтите, в най-подходящия за мен момент..... "Понякога, но Винаги навреме"!:)

    ПП : Продължава да е облачно - тъкмо няма да се разсейвам и ще напиша една купчинка делца....
    На теб изпращам усмивки!:)

    ОтговорИзтриване
  3. Здрасти,melanie,
    Радвам се много за случилото се :) хах, поздрав
    http://www.vbox7.com/play:2d6eed8d
    Още по-усмихнато да ти е утре...и вдругиден..и все така :))

    ОтговорИзтриване
  4. Привет петъчно, Иване,
    истината е, че мисля че не беше любов, по-скоро хубаво виртуално приятелство в един много тежък период от живота ми. Бягах във виртуала, защото реалността ми буквално като изключим грижите покрай малкия ми син (който тогава беше бебенце на месеци), та буквално беше ужасна. Така тръгна от 2008-ма (когато за малко не умрях) и така беше и цялата 2009-та. Регистрирах си блог-а в блог.бг, за да се опитам да си създам пространство, в което да оставам насаме с позитивни мисли. Разговаряхме в блог-а с този Някой, но после внезапно той изчезна, а през изминалите три години аз продължих да се връщам в неговата "виртуална къщичка", където някак си усещам че оставам насаме със себе си.... Там даже има постинг - поздрав за мен, с едно яко парче което харесвам и в което има супер drum соло.... -> http://www.vbox7.com/play:03d43f38 Незнам, Иване, вероятно това че въпросното общуване по някакъв начин остана в мислите ми и периодично се връщах натам - в онова пространство, в което остана нещо недоизказано, затова този човек се върна във виртуалната ми полуреалност.... Просто ми стана хубаво и го споделих като емоция относно общото понятие за случване на нещата в живеенето ни! Хората идват и си отиват от живота ни, после евентуално пак се връщат.... Недовършените неща се довършват или не се довършват.... и така.... Важното е всеки да си следва Собствения път, а аз вярвам че Винаги се движим в правилната посока!
    Пращам ти усмивки и се радвам да си бърборя с теб тук!:)

    ОтговорИзтриване
  5. Forever....

    Завинаги е толкова далече
    и близо е във края на деня
    една надежда вятър ми облече
    и прати ме да скитам във дъжда.

    И аз вървя попила всички капки
    солените мечти на небеса
    не се завръщам в спомените сладки
    живеейки във днес и във сега.

    Завинаги е глухо обещание
    и дума синоним на Вечността
    тъй често е носител на страдание
    и отражение на вяра в Любовта.

    Забравих тази дума сред мъглите
    прегърнах Слънцето по дългия си път
    в магия Вечна моя свят обвит Е
    едни очи когато ме зоват.

    http://www.vbox7.com/play:2853e412

    Нещо хрумнало ми по повод моите си ми мисли и общуването ми с Албена....

    ОтговорИзтриване