Някакво
състояние на духа….
усещам
се като крайпътен камък
подритван
и шептян от ветрове
един
далечен недостъпен залък
открит
случайно в синьото небе
болят
ме вените снагата страда
очите
изтъняха да мълчат
душата
ми гори на вечна клада
по
устните ми залези кървят
живях
достатъчно по правилата
измислени
от птици и звезди
но
искам пак да дишам светлината
прегърнала
вълшебните мечти
във
тъмното аз кротко ще поплача
сълзите
ще разпръсна сред треви
в
една надежда тихо ще угасна
забравила
за всичко от “Преди”
от
себе си единствено желана
аз
цялата си нежност ще даря
докрай
ще нося белега “Избрана”
и
вярвам някой ден ще преболя
11.04.2013г.
@Eli
ЗАПАЗЕНО
Няма коментари:
Публикуване на коментар