предВечност...

предВечност...

разпръсва тихи сенки синевата

на рамото ми слага шепа вяра

а после насаме със тишината

поставя ми печати „оцеляла”

вървя по изтерзаната пътека

и все така съм сложно непонятна

с мечтите си израснала полека

съдбата си живея необятна

стрелките чакам леко да отмерят

последните акорди на предВечност

безвремието зная ще оцелят

във строфите на дива неизвестност

13.07.2015

@Eli