Спасение...

Спасение…

           „Живот ли? Ха-ха! Я млъкни!

           Дебеловрати идеали!“

            toti55

Въртя се в омагьосан кръг,

светът за мен е единица

и зная ясно – той врагът,

от мен остава все частица.

Отказах се, но в мен гори,

душата ми потъва бледа,

изтляват моите следи,

във лоното на куп полета.

Дилемата снове с очи

и кладата ми се разгаря,

рефрен от песен пак звучи

врата бездумна се затваря.

Дали е прах или листа,

туй няма никакво значение,

изтича моята съдба

през пръстите ми – вдъхновение.

Животът ми е просто влак,

летящ във чужди коловози,

аз твърдe дълго чаках знак

от вятърните еднорози.

Но ме застигна лепкав мрак,

Луната се удави клета,

и бъдещето доразбрах,

със вярата на заем взета.

Сега свободен си летя,

със космоса съм в единение

и знам ще мога да простя

на себе си като спасение.

15.05.2019г.

Елица

*****