Устрем...

Устрем…

Безсмъртна съм. Достигам все звездите

със крехките си търсещи ръце,

немирна тичам боса след мечтите,

търкулнати във синьото небе.

Преливам в теб и тихичко пригласям

на песните от твоето сърце

и общият ни огън аз отнасям,

в едно далечно вятърно поле.

Заклета съм да те обичам вечно,

да съм посока, вяра и компас,

единствено в душата ми безбрежно

ти да откриваш истина за нас.

Жигосан си със нежността ми бяла

родена сред прибой и тишина,

във нея мъдростта се е събрала

на хиляди потоци светлина.

Ще се разбият тежките прегради,

следите ще изпишат свобода,

в плеядиански цветни водопади,

безвремието с теб ще възродя.

22.05.2019г.

Елица