История омайна...
В различните посоки на
небето,
следите ти аз виждам и
се взирам,
спокойно бие вътре в мен
сърцето,
аз твойта сила вятърна
откривам.
Пътува моя влак като
комета
и сбъдва изтерзаната
надежда,
а синьото на седемте
морета,
в зениците ми тихо се
процежда.
В последното купе ти
носиш всичко,
което ми е в дните
най-потребно –
една любов препускаща
самичка,
раздиплена в
пространството вълшебно.
Оставам в теб – частица от
съня ти,
оставаш в мен – една тъга
безкрайна,
невидимата нишка на духа
ни,
в безвремие история
омайна.
08.05.2019г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар