Безкрайност и небе…
Клепачите трептят, сърцето бие,
забравените истини горят,
безвремието в нощите се крие
към бъдното две птици се стремят.
И гали слънцето със нежни длани
косите ми – раздиплено море,
мечтите ми от космоса разбрани
се сбъдват във далечното поле.
Любимият е с мен и пак ме пази
от времето, тегобите, смъртта,
пак мигове прииждат на талази,
константа е вълшебна радостта.
Живея те и вятърно съм цяла,
знам вярата създава Богове,
изписвам сред планетите „Изгряла“
с душата си – безкрайност и небе.
23.05.2019г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар