Отпуска...

Привет на всички приятели, които наминават в блога! Какво правя ли? Ами почивам си активно. Пет дни вече си поспивам до към 11 часа преди обяд и възстановявам лека полека изчерпаните си енергийни сили. После ходя на обедна разходка до центъра, хапвам и пийвам кафе с Жоро, а след това поемам обратно към вкъщи. Следобедите също ги изкарвам в леглото сгушена с интересна книга - "Пчелата" на Оура Лов - Библията на пламъците близнаци, както ми каза Иглика. Вечер ми е най-хубаво - след като хапна изкарвам по 2 часа на шезлонга в градината под звездите и си размишлявам над моите си неща, медитирам, пиша с приятелките в Месинджъра. И така лека полека почти мина първата седмица от отпуската ми. Снимката горе е от събота (17.08.). Жоро ми вдигна адреналина - качи ме на мотоциклета и ме вози до Кранево, за да се видя с кръстницата от Етрополе. Беше супер - вятър в косите, натрупаното психическо напрежение се смъкна за отрицателно време. Пък се и стъкнах с мото екипа си. Суперско беше. Малко си почивам от писането на стихове. Прибрала съм се в себе си, но енергията ми работи. Непрекъснато сънувам пламъка близнак. На вътрешното ниво постоянно работим активно - разследваме, шпионираме, събираме информация, спасяваме души... В рамките на 2 седмици сънувах 4-5 сънища с него. Енергията ми бушува. Мъча се да я овладея. Трудно ми е. Заради липсата на контакт в 3д. Усещам емоциите му, чувствата му. Но ми се мълчи. В сряда беше тежко - световъртеж, замъглено виждане, втрисане на цялото тяло, усещане за топло и студено едновременно. Тази нощ безсъние до ранните часове на зората. И тъй. Пътуване напред и нагоре. В края на следващата седмица ще споделя как е минала средата на отпуската. За сега съм във фаза Моят дом е моята крепост. Стигнах до извод, че в отношенията с пламъка близнак съм в режим Surrender. И се чувствам добре. Дълъг път изминах. Още дълъг предстои, но се чувствам силна, балансирана, здрава и изпълнена с любов. 

Бъдете здрави, приятели!

Ели