Белези...

Белези…

Боли от белезите и прогаря.

Затворена съм и мълча,

но чувство огнено изгаря,

плътта ми, костите, духа.

Държа ръката ти и все се взирам

със радост в синьото небе,

земята в шепите си сплитам,

пак бие моето сърце.

Държиш ръката ми и с поглед галиш

забравените ми криле,

кръвта ми до насита палиш -

любимо вятърно момче.

Разказвам ти без глас във песни,

пак двама скитаме в дъжда,

по пътищата ни все тъй отвесни,

ний борим устремно страха.

Пак любовта е наша вяра

на изток в златното поле,

написано е „Оцеляла“

напред животът ни пое.

Посока пак е светлината

платихме всичко до откат,

пред нас отстъпи тъмнината,

погреба своя ням захват.

За нас истории разказват –

дървета, пътища, реки

и брод във бъдното показват

към слънчевото ни Преди.

07.01.2020г.

Елица

(за нещо през месец юли 2020г.)

******