По стълбата...

По стълбата…

Без тебе съм изгубена комета,

една монета паднала във прах

и истина от миналото взета,

в пътеките търкулнат шепа страх.

От вятъра открадвам стръкче вяра,

посявам го във моето небе

и после пак във огън оцеляла,

притихвам в твойто атомно сърце.

Пулсирам в него бяла и щастлива,

разказана в истории безчет,

снагата ми вълшебно причудлива,

те води сред космичното навред.

Едно вретено бавничко изприда,

устоите на новия ни свят,

а някаква измислена корида,

безмълвно ни чертае в необят.

Във нея оцеляваме и пеем,

магическите песни от преди,

накрая пак усмихнати се реем,

след нашите изстрадани мечти.

Два извора дълбоки все ни шепнат,

единия на изток ни зове,

нозете ни разлистени потрепват

и търсят пак познати брегове.

Ще ни открият звездните подкови

очаква ни безимения храм,

а мислите ни слънчеви и нови

вълни ще са в забравен океан,

във който скрихме своите копнежи

полетата, скалите, любовта

и всички доизмислени стремежи

по стълбата със ключ към вечността.

17.04.2018г.

Елица

*****