Powered By Blogger

вторник, 17 септември 2013 г.

Тихо, тихо, само слушай...








Kiss The Rain…

Обливаше я есенния дъжд
Споделяше немирно свойте тайни
А после си отиде изведнъж
Остави Я със мислите И трайни...
А тя протегна вятърни ръце
Заслушана във песен от капчука
С очите си подирила небе
Намери в него слънчева пролука
Промуши в нея  тихия си зов
Че още страст гореща я изгаря
Ала върви по своя път суров
И всекиму вратите не отваря
Една звезда внезапно зашептя
Послание написа по тревите
И в него героинята видя
На своя мил нозете и очите
Пристъпи и се вплете нежна в тях
Подобно на дърво увило клони
А после от вълшебния си смях
По нечии следи прашец  отрони
До утрото се скитаха така
Едни във други сенки и надежди
В мълчание споделяха слова
Гримасничеха с устни и със вежди
Стопиха се със първите лъчи
Отново във реалния театър...
След тях остана песен да звучи...
Целунат дъжд превърнат в шепа вятър...

17.09.2013г.
@Eli
:-*




 

 ***

2 коментара: