Пренаписана...

 

 

Пренаписана…

 

У мен трептят звезди и светлина,

извират от очите ми дълбоки,

стоя смълчана в себе си сама,

прегърнала стремежите високи.

 

По пътя си препускам всеки ден,

душата си изпълвам със посоки,

тъй всеки е от мене озарен,

една душа от бързеи широки.

 

Аз винаги съм вятърно добра,

превързвам рани и лекувам с песни,

а моята открехната врата

отварят пътници от минало отвесни.

 

Разказвам все легенди за преди,

за битки и измяна, за мечтите,

във моите усмихнати следи,

ключа към вечността дълбоко скрит е.

 

И все ме води цветно любовта,

веднъж съм самодива, друг път птица,

във всеки аз откривам красота -

забравена от миналото жрица.

 

Когато някой ден навърша сто,

ще се издигне стълба към небето,

ще ме очаква старото дърво,

аз там си скрих във минало сърцето,

 

защото Бог орисал е така

заветите му аз да препредавам,

изправила до Извора снага,

заслуженото всеки да дарявам.

 

Смирението прави чудеса

и излекува старите ми рани,

отново съм очите и гласа,

а в мене всички тайни са събрани.

 

26.07.2022г.

Елица