Преплетени Луни...

 

 

Преплетени Луни…

 

Убийствено душата ми шепти,

и стари рани тихичко пречиства,

аз заличавам нечии следи,

със своята енергия лъчиста.

 

Небесното не ще да бъде дом,

за тези що омразата ги води,

ще се разтворят в етерния стон,

жените подредени във колоди.

 

Накрая истината ще блести,

а ти отново пак ще крачиш смело,

във моите усмихнати очи,

всезнанието теб ще е прочело.

 

Потребно е за пътя ни напред

и все те наблюдавам отдалече,

нанасяш много удари поред,

тъй бремето отхвърляш надалече.

 

Във техния финален час

присъдата им, знай, ще е сурова,

защото те раниха моя глас,

изричайки горчивата отрова.

 

Не се прощават някои вини,

омразата е лошо тъмно чувство,

те ще платят за всичко от преди

и вътре в мене няма да е пусто.

 

Когато кармата се занули

във тебе ще изгрее светлината,

а двете ни преплетени Луни

отново ще трептят във синевата.

 

19.08.2022г.

Елица