Цял и вечен...

 

 

 

 

Цял и вечен...

 

Дали ме чуваш там, отвъд земята,

шепти високо звездният ми глас

и знам, че ще запалим светлината

след много време, хей така от раз.

Китари пак ще има и ще пеем,

за Ели Кю и общите лъчи,

пред пътищата нови ще немеем,

изпълнили със вяра ред очи.

Ще бъде синьо, ясно и свободно

в щастливите ни огнени сърца,

ще ни завидят някак благородно

търкулнати в простора две слънца.

А любовта ще бъде все посока

към Извора забулен във мъгли,

отпил от истината светлоока

отново цял и вечен ще си ти.

 

04.08.3023г.

Елица Бояджиева

 

На Дидо Дончев*