Отключено...

 

 

 

Отключено...

 

Реших да ти изпея песен

за всички неизказани неща,

за общия ни път отвесен

по който бе баща, аз - дъщеря.

Надянаха ми вятърни доспехи

и станах лъч във твойта равнина,

пазителка на древните обети,

след тебе все вървях във тишина.

Безбройни рани, битки и горчивка,

фехтовахме кармични дъждове,

оставих си една вратичка,

за да те върна в синьото небе.

Безвремието зная ще отсъди

дали се справих смело като войн,

но вече знаеш - няма в мен заблуди,

скрижалите за мене са закон.

И вярвам, че отново ще се срещнат

следите ни, но не след векове,

отключено ще бъде, тате,

за твоето обичащо сърце.

 

02.07.2024г.

Елица

 

На татко с много обич

Светла памет! Забрава няма да има! 

С Денчо Бояджиев който беше роден на 2.07.1952г.

 

 *