2017 стъпки летене....
Когато се усетиш на ръба
и
болката във ниското пулсира,
инстинкта те захваща за света
и пътя към безкрайното намира.
Политаш в бездната без капка страх
във някаква полуреалност,
мечтите се превръщат в прах
до друга следваща сакралност.
И някъде във кратка шепа сняг
се ражда пак звезда необозрима,
откриваш сред невидимото бряг
и свойта свобода неудържима.
Живота се повтаря до откат
редуват се възходи и падения
и точно там във този кръговрат,
умират всички парещи съмнения.
Най-важно е да бъдеш оцелял,
очите си когато в миг отвориш
и своя път докрайно извървял,
сам себе си безмълвно да пребориш.
17.12.2014г.
@Eli
*****
