изображение от тук
*****
на облака от своите мечти
със вятъра спокоен пак се носи
в очите му надеждата блести
а мислите му – слънчеви и боси
затичаха надолу към града
в една пресечка лява до завоя
съдбата му се сбъдна във дъжда
и нечия душа направи своя
вълшебно влюбени под синьото небе
с небрежни стъпки хукнаха в простора
помаха им усмихнато дете
изпратиха ги бързащите хора
а облака изчака мълчалив
и своя пристан нежно им предложи
обгърна ги във бял прозрачен дим
печат за вечност в раниците сложи
пътуват вече хиляди лета
по вятъра ръцете си преплели
и обич тиха сипят над света
във сънища сред звездното родени
@Eli
Една лъжица…
ОтговорИзтриванеедна лъжица нежност
е достатъчна
за да нахраня моята душа
да скрия сила
в себе си
с нечаканост
да си простя
дори и да сгреша
една лъжица обич
е спасение
за вярата ми
в есенни мъгли
небрежен зов
от синьо измерение
ми носи вести
винаги в зори
една лъжица радост
е магията
смълчана в съкровени
дълбини
тя като музика
се влива в мене цялата
понася ме
към слънце и звезди
една лъжица истина
е пътя ми
във бъдещите
неизвестни дни
по стъпките ми
водещи за някъде
една надежда
винаги блести
една лъжица…
знаеш го, нали…
@Eli
а облака изчака мълчалив
ОтговорИзтриванеи своя пристан нежно им предложи
обгърна ги във бял прозрачен дим
печат за вечност в раниците сложи...
Много е хубаво, Ели!
Благодаря ти....
Изтриване:)