Влюбен съм в извънземна...

фотография © Irina Dzhul

общност Artpx in FB

The Kelly Family

Влюбен съм в извънземна

Някъде в полетата, където фермери отглеждат жита
В средата на деня поседнаха за почивка
Внезапно мрак настъпи и всичко бе във тишина
А после грейна красота, обляна бе във светлина
Хайде сега

Влюбих се в извънземна
Влюбих се в нейните очи
Влюбих се в извънземна
Казвам ти го искренно

Влюбих се в извънземна
Влюбих се в нейните очи
Влюбих се в извънземна
Казвам ти го искренно

Бе дошла да търси, мила, своя Ромео
Тя не търсеше, мила, обикновенно момче
Влюбих се в извънземна
Влюбих се в нейните очи
Влюбих се в извънземна
Казвам ти го искренно

Луната заспива, а слънцето изгрява в червено
Появяват се плашила и я карат да се страхува
Тя ми изпрати любовта си, нейната любов за мен
А после ние порастнахме, станахме голямо семейство
Хайде сега

Влюбих се в извънземна
Влюбих се в нейните очи
Влюбих се в извънземна
Казвам ти го искренно
Влюбих се в извънземна
Влюбих се в нейните очи

Влюбих се в извънземна
Казвам ти го искренно

Бе дошла да търси, мила, своя Ромео
Тя не търсеше, мила, обикновенно момче

Влюбих се в извънземна
Влюбих се в нейните очи
Влюбих се в извънземна
Казвам ти го искренно /4

превод  @Eli

24.12.2014г.

***

Водно-ветровито...

Разпръсква тишината светлина

звездите се посипват с кротка нежност

във някаква измислена страна

чертаят  пак желания за Вечност.

Надежда нова вятърът роди

една любов очите му целуна

във зимно уморените мъгли

засвири на вълшебната си струна.

И приказка магическа изпя

за своите копнежи и терзания

послания за вяра разпиля

по хиляди възможни разтояния.

А после приюти се във река

към хоризонта тичаща щастлива

в космична споделена тишина

извая я във форма причудлива.

Останаха преплетени така

в стихията от вятърни бездумия

и в непрогледна бяла синева

се скриха стъпките им – Пълнолуния...

24.12.2014г.

@Eli

I Put A Spell On You....

В памет...

 

*****

Липсваш ми

Липсваш ми - безпомощен и силен.
Липсваш ми - свиреп или смирен.
Липсваш ми - жесток, любвеобилен,
нежен, груб, отчаян, окрилен.

Липсва ми нетрайната ти обич.
Липсва ми внезапната ти мъст.
Лудото ти бързане към гроба
и страха от хищницата пръст.

Липсва ми духът ти вулканичен
да изригне винаги готов
със безгрижието на езичник
и проклятие, и благослов.

Липсваш ми със вечната си болка,
че светът е тъй несъвършен.
Липсваш ми за да ти кажа колко
липсваш ти на живия ми ден.

Надежда Захариева

Отново заедно....

След една година „немския” ни екип се събра!... :)))