През
сезоните….
през
пролетта със слънце ме разлиствахте
и пишехте
за мене свойте стихове
аз правех
се че вярвам вие плисвахте
в очите ми
безгрижни мигове
през лятото
пък бях зелено искрена
превръщах
се в море скали и плажове
от вашите
целувки с грях изпъстрена
извирах
сред полетата със макове
във есента
се връщах с вик при себе си
докато вие
гонехте следите ми
беззвучна
ревизирала живота си
аз скривах
във душата си мечтите ви
във зимата
заспиваха тревогите
намерили
покой в дълбоко земното
за
оцелелите сънувах щастие
със
падналите шепнехме примирие
но Любовта
не е моментно случване
не е
стрелки в часовник под разпятие
тя винаги е
огнено изгубване
най-вече в
собствения залък за причастие…
11.10.2013г.
@Eli
Няма коментари:
Публикуване на коментар