Среща
с есента…
на
прага ми почука есента
облечена
бе в рокля светло синя
и
двете в споделена тишина
поседнахме
пред старата камина
смълчани постояхме във нощта
преплетохме
отколешни надежди
и
скрихме там – зад старата врата
един
вързоп с магически копнежи
със
утрото си тръгна есента
сама
останах в мъничката стая
но
някак си с по-силна светлина
сърцето
ми засвети във омая
25.09.2015г.
@Eli
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар