Powered By Blogger

събота, 10 октомври 2015 г.

На ръба...



На ръба....

аз помня как достигнала ръба
лицето ти потърсих във морето
но отговори само тишина
и слънцето стопено във небето

повиках те във тази синева
Земята се разтърси от копнежи
облякох се във нова светлина
сърцето ми от нежност се разнежи

събрах във шепи бисерни сълзи
косите си заплетох със корали
направих ти магия със звезди
на пътя ми за мъничко поспряли

а после си отидох у дома
прегърнала на бъдното мечтите
оставих ти частица топлина
и вярата във мен и във следите

10.10.2015г.
@Eli


                 *****

Няма коментари:

Публикуване на коментар