В тази
пропаст бяла помежду ни...
Помниш ли
лазурното море
Стъпките
ми парещи в простора
Бях
щастливо вятърно дете
Доброта за
срещаните хора
Гледаше ме
в нощи и във дни
Пееше ми
песни под звездите
Щом си
спомня още ме боли
Лесно се
погубиха мечтите
Още чака
моята скала
Влюбения
бряг се скита
Острова ни
тъне в самота
Къщата ни
с облак е обвита
Милион
години от тогаз
Днес сме
тук – неистово далече
Вярата я
крием вътре в нас
Вятърът
надежда ни облече
Пращам ти
по птиците любов
С мислите
си пак те омагьосвам
В моя свят
зелено-син и нов
Аз надлъж
възкръснала кръстосвам
Следвай ме
във профил и в анфас
Знаците безмълвен пак разчитай
Ще те
топли цветния ми глас
Да го
хванеш в шепи се опитай
Време ми е
вече да вървя
Пак докоснах
тъжните ти струни
С думите
си все ще те горя
В тази
пропаст бяла помежду ни
23.08.2016г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар