Powered By Blogger

петък, 18 август 2017 г.

На всички страхове напук...




снимка
Музика и поезия за живота и любовта във ФБ




NOTE: Най-често думите просто се редят, а аз сядам и ги изписвам. Стихотворните разказите за дълбокото космическо минало избистрят съзнанието. Правят мислите чисти и кристални. Освобождават душата от наслоени през инкарнациите тегоби, радости и опитности. Нулират потенциалите, правят те лек, вълшебен и безкраен. Това състояние ми помага най-пълноценно да вникна в себе си, но също и в теб. В мен няма страх. Мога да си тръгна по всяко време от това състояние на съществуване. Но нося отговорността да извървя пътя до край. Заради себе си, но най-вече заради теб. Дишам и така осигурявам единия край на невидимата нишка. Сънувам и така пресрещам бъдещето. А ти оставаш някъде там – в най-дълбокото. Вече не те мисля, не те разсъждавам, не търся пътя към теб. Дишай. Това е достатъчно.

Ели   
 
На всички страхове напук...

Текат спокойно моите води,
разпуснати косите ми се стелят,
а в моите усмихнати следи,
прозренията  лекичко немеят.

Безстрашна съм до болка вътре в теб,
платих отдавна своята Голгота,
и всеки път в изгряващия ден,
аз крача смело влюбена в живота.

Чертая път към старите земи,
към нашта вечност скрита във сърцето,
зеленото на моите очи,
се скита тихо-звездно по небето.

Не те копнея -  ти си просто в мен,
бездумен пламък, лед и много нежност,
а устрема ми с птици озарен,
мечтите ни досбъдва във безбрежност.

Ще те довее вятърът до тук,
душата ти с духа ми ще се слее
на всички страхове напук,
надеждата в безкрай ще оцелее.

18.08.2017г.
Елица




*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар