Кръг...

Кръг…

Желание без глас трепти,

небе във шепите си сбира,

душата ми с любов лети,

надежда огнена пулсира.

Изпи нощта следите пак,

сред облаците скри копнежа,

тъй дълго чакания знак,

изгря накрая на манежа.

И сила в мене избуя,

свободна вятърно се рея,

кармична тежест изгоря,

отново цялостна живея.

Звездата ми описа кръг,

отхвърли старите тегоби,

сега ще гонят все врагът,

във изпитанията нови.

А мойта песен ще звучи,

развята нежно над полята,

дълбоко скрита в две очи,

пречистена ще е съдбата.

27.03.2019г.

Елица