Една красива пролет…
Усмихна ми се тихо и с финес,
една красива пролет с дъх на нежност,
зарече ме да дишам силно в Днес,
заключи ме в прегръдката си – вечност.
И аз израснах. Гордо избуях.
Превърнах се във птица и отлитнах,
на най-високия ти връх се спрях
и лекичко на слънцето намигнах.
Мечтите си във кошничката скрих,
с надеждите аз стълба си направих,
доброто във простора преоткрих,
предателствата минали забравих.
По-силна се усетих. Затрептях.
Една любов сред ветровете сложих.
За нов живот невидима изгрях,
съмненията в мене уталожих.
И стана чудо – времето запя,
един красив копнеж роди зората,
досбъднатост вълшебна разгоря,
а после я търкулна над дъгата.
А там далеч вълната ни изпи,
скалата ни погледна причудлива
и пак се сляхме волни аз и ти,
в история тъй племенно щастлива.
22.03.2019г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар