Магическо стъбло...

Магическо стъбло...

                    на мама

На рамото ми кацна птица

и ми прошепна с нежен глас:

„Стопли ме с твоята зеница,

за мъничо съм в твойта власт.”

Познах те, мамо. Свиден спомен

нахлу във моята душа.

През времето той лист отронен,

досбъдва моята съдба.

И аз вървя. По-силна ставам.

Усещам твоите криле,

и все за други се раздавам –

с любов изпълнено сърце.

А ти ме пазиш тъй смълчана

и като сянка ме следиш,

от теб най-вече съм разбрана

в следите ми ти с трепет бдиш.

Очакваш ме накрай земята,

ще дойда, мамо, точно в пет,

за да запалим светлината,

по стар магически обред.

Ще слеем тихо световете,

в едно магическо стъбло

за нас ще пеят ветровете,

а с теб ще бъдем пак едно.

30.08.2019г.

Елица

Честит празник на народните будители, приятели!
На всички учители, приятели поети и писатели и на всички, които обичат словото и силния заряд, който то дава, пожелавам да бъдете здрави и все така носители и защитници на светлината, която думите комулират вътре в нас!

Ели