След Задушница...
Пак помежду ни зее
празнина
запълнена от крясъци на
птици,
следите ми в жълтееща
трева,
тъгата ни по есенните
жици.
Задушница отмина и боли,
разкъсва се душата ми
ранена
и бягат мислите ми във
преди
където бях докрай
осъществена,
където има планини любов
сред думите като стрела
вклинена,
а моят път безстрашен и
суров
към теб ме води със
печат „Спасена”.
Врагът остава враг под
туй небе
и с него ще се боря до
последно,
с решимост бие моето сърце
и прави туй, което е
потребно.
А прошката ли? Дала съм
я пак,
защото в нея скрито е
възмездие,
така прошепна дълго
чакан знак
от моето магическо
съзвездие.
Търпението ражда чудеса,
а също и безмерното
смирение,
а там отвъд е просто
Вечността,
в която с теб сме в нямо
единение.
03.11.2019г.
Елица
*****
Честита победа на татко!
Успех през следващите 4 години!
Този, който носи светлината в себе си,
никога не остава на тъмно!
Вярвам в теб и те обичам безкрайно!
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар