Вълшебно чакан час…
Аз пак и пак се влюбвам тихо в теб,
мечтая за далечните ти длани
и чувам твоя тягостен ответ –
мечтите ти в дълбокото прибрани.
Не смееш да отрониш нито стон,
душата ти все страда несломена,
по птиците изпращаш полутон
от песен, във която съм спасена.
Усещаш как ни дебне все смъртта
и иска любовта ни да погуби,
далечни да се скрием във пръстта,
затрити от проклятие на луди.
Но знаеш ли, държа везна
и миналото в шепите си сбирам,
Единствена съм - светя над света
магично в теб неистово пулсирам.
Пречистена съдбата ще блести
и пътят ти към мен ще се отвори,
ще се стопят горчивите следи
отвеждащи в реалните затвори.
Изтляхме с теб без никаква вина,
от кладите си изгреви родихме,
съветник бе за двама нежността –
във нея като птици се стаихме.
Платихме ли последната цена?
Примирието сключихме ли с ада?
Но май ще трябва още да вървя
далеч синее старата ограда...
Ще бъде вечна младостта за нас,
от извора отново ще отпием,
а после във вълшебно чакан час,
един във друг безмълвно ще се скрием.
14.12.2020г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар