Във тишина...

 

 

Във тишина…

 

Преборих се за нас във тишина,

поведох те на дълго разстояние,

пробягах километри в самота,

завързана за теб със сто сияния.

 

Редувах все копнежи със тъга,

следите ми чертаха граници

и зная ще пребъде светлина,

разказана от мен на много страници.

 

Водач съм ти и още в теб пулсирам –

една звезда възкръснала от минало,

аз пак и пак докрай те преоткривам

в сърцето си към грешките изстинало.

 

Страхуваш се от мойта сила вятърна,

от кладата в очите ми запалена,

от вярата ми в теб и в необята

дамгосал ни отдавна с буква алена.

 

Ще скочиш от скалата само с мене

в дълбокото на своята сакралност,

и пак ще спре забързаното време

досбъдвайки ни в общата реалност.

 

09.06.2021г.

Елица

 

 

 *****