Powered By Blogger

вторник, 7 ноември 2023 г.

Новото дърво...

 

 


 

Спомена…

 


 

Самичка…

 


 

Най-накрая светло…

 

*****

 

Новото Дърво…

 

Живее ми се тихо в есента

с онази нежност тичаща в кръвта ми,

променям леко свойте сетива

и вливам нова сила на духа ми.

 

Изтичат изтерзани времена

под пръстите ми се превръщат в пясък,

пречистена е нашата съдба

през двайсти век начупена със трясък.

 

Потребно е било да разрушим

порочните отколешни модели,

през травмите без глас да изградим

пътека за мечтите оцелели.

 

Да се превърнем в сила и небе

за да запеят старите посоки,

душата ми останала дете

възкръсва във очите ти дълбоки.

 

Не си го вярвал. Знам, че е така.

Далеч останах толкова отдавна.

Пречупиха се моите крила.

във друг отряд ме назначиха Главна.

 

Но днес съм с вяра. Беше за добро.

За мен. За теб. За цялата Вселена.

Ковем смълчани новото Дърво

в повелята на Бог осъществена.

 

06.11.2023г.

Елица Бояджиева

 

На И.

 


 

*

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар