12.12.2012….
Вълшебен
ден или врата към Новото по-високо измерение.... Ден за сбъдване на желанията и
сътворяване на чудеса в съществуването ни.... Ден да докосна Теб и да ти
споделя мислите си.... Ден, за да си пожелая повече добро за мен, за теб, и за
всички познати и непознати, с които се преплитаме по вятъра.... Ден за раждане
на надежда, че още ще бъдем, че пак ще ни има, че смисълът в съществуването е
да бъдем свързани помежду си и възпитавайки у себе си повече състрадание,
повече съпричастност и повече човечност да придобием онази възможната сила, с
която да извървим стъпките в житейският рай от възможности без страх.... Колко
пъти казахте днес „Обичам те”? А колко пъти помислихте с безкрайна нежност за
любимият човек? Усетихте ли увереността, че сме на най-прекрасното и подходящо
за укрепване силата на духа ни място – нашата невероятна планета Земя? Докоснах
водата, запалих и огън, оставих вятъра да поиграе с косите ми, напълних очите
си с небе, а слънцето спря пътя си към зимата и се завъртя към лятото....
Снегът вали, но не може да затрупа мечтите ни. Стрелките на часовникът отмерват
безвремието. Знам толкова много, но и толкова малко. Обичам да пазя вярата си и
вярвам във вълшебства. Всеки нов ден срещайки зората отправям благодарност към
Бог, за това тяло и тази душа и за всички житейски уроци, които е предначертано
да науча. Прегръщам тъгата и радостта, доброто и лошото, реалността и
сакралността, греховете и прошките, надявам малките си ангелски криле и се
стрелвам в безкрая за да откривам отново и отново себе си – по-истинска, по-светла,
по-добра, по-мъдра, по-обичаща. Да, 12.12.2012-та е необикновен ден, но не са
ли всъщност необикновенни всички дни от нашето пътуване по тази земя – всеки неповторим
досег с полето, с морето, с изгревите и залезите, с дните и нощите, със
спокойствието на облаците, с красотата на музиката, с всяко живо същество, цвете,
дърво, с усмивката на собственото и на нечие любимо или непознато лице?!
Необикновени сме самите Ние, когато се държим ръка за ръка и Обичаме! Вярвам,
че осъзнавайки тази собствена уникалност ще открием, че можем да творим не едно
чудо и да сбъдваме живота си, по най-добрия възможен за всички нас начин.
@Eli
ps : В края на деня попаднах на две интересни статии във Фейсбук. Позволявам си да ги препечатам тук, мисля че ще представляват интерес, а освен това отразяват две различни отправни гледни точки към днешният 12-ти вълшебен ден по пътя ни към добротата....
Първата статия е от страницата на Иво,
който бе споделил нещо от общността
„За силата на думите,
Светлината на Човешката душа и Любовта„
Нова порция чудеса се спуска към
Земята. Днес календарът изписва три
дванайсетки 12.12.2012. Посветени наричат знаменателната дата портална. Тя е
последната за второто хилядолетие от една дванайсетична спирала след 2000-ата,
в която се съдържат три повтарящи се цифри в деня, месеца и годината.
Последната портална дата беше
11.11.2011. Сборът от единайсетките даваше Христовата възраст 33, а двойката в
годината показваше, идването на Божия син за втори път. Родни и западни
феномени са убедени, че описаното в Библията се случва в момента, но на много
по-високо енергийно ниво. Именно това били предсказали и маите - преминаването
на енергията на човечеството към по-високо еволюционно стъпало, което ние
наричаме Христови ценности.
Магията на дванайсет. "В нашия
свят случайности няма. Самото число 12 носи особена магия. Дванайсет са
месеците на годината, зодиакалните знаци, деленията на часовника. Христос е
имал дванайсет ученици", коментира маг Зорница подредбата на еднакви цифри
в календара. Според окултистката денят ще повиши още повече колективната
вибрация на човечеството.
Контактьори твърдят, че на такива дати
се спускат духовни лъчи от Космоса. Лъчеструят хармонизирал
пространствено-времевата ни матрица, съзнание и аура. Целта била пречистване на
човека от лошотията, страха, алчността и омразата и връщането на доброто,
любовта и състраданието.
Радиестезистът Радослав Димитров
открива доказателство за това в сказанията на Библията. "Там Христос учи -
"...По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в
Божието царство". Тълкуванието на тези думи не е непременно, че
богатството е грешно, а по-скоро заземяващо. То сваля вибрацията на човека,
защото той мисли основно за материални неща.
Идеята обаче е, че от 2000 година е
започнало превключване към съзнание на по-високо ниво, в което да искаме парите
не от алчност. А за да помогнем на себе си, но и на ближния", коментира
Димитров. Според него повтарящите се дати са библейските "иглените
уши", които сякаш рафинират съзнанието ни и го издигат към Божествения
абсолют.
Портали на еволюцията. "В ония
библейски времена в крепостния град е имало тясна врата, която търговците
наричали "иглени уши". За да минат през нея, те разтоварвали камилите
от дисагите, хем да се проврат, хем властите да видят какво се вкарва. Дали пък
тази притча не е бил иносказателeн начин да се каже на примитивното ни
съзнание, че човек нищо не бива да трупа в себе си, както пари, така и гняв,
страх и омраза. Защото това го прави неспособен да мине през райския портал към
петото измерение, който вече се отваря", дава плод за размисъл
радиестезистът, пише “Стандарт”.
Посветени люде отбелязват, че това
загърбване на низшите инстинкти се случва от 2000 година. За да се спаси
планетата от човека, в духовните светове е взето решение за превключване на
12-годишен цикъл за повишаване нивото на съзнание на човечеството. В неговия
край индивидът ще бъде по-склонен на отстъпки, по-малко да воюва и повече да се
допитва до разума, отколкото до животинската си природа. В следващото столетие
пък ще започне активиране на 12-спиралната ДНК на човека, която ще му даде
почти божествени способности.
*****
Втората статия е от страницата на общност
„Позитивното, храна за душата”
12 декември - Ден на Свети Спиридон Чудотворец
Свети Спиридон, епископ Тримитунтски чудотворец, е един от великите
светии и чудотворци от 4 век. Той бил пастир, имал жена и деца, но всички свои
средства отдавал за нуждите на ближните и нуждаещите. Според житието му,
Спиридон изхранвал сиромаси и бедняци, приемал много странници в дома си. За
което Господ го възнаградил с дар да чудотворства. От тогава Свети Спиридон
започнал да изцелява неизлечимо болни, да прогонва бесовете и дори да
възкресява мъртвите за нов живот. Така излекувал и император Констанций II от
тежка болест.
В живота си светията е сторил много добри дела за християнската вяра, да
разберат хората нейната доброта и човечност и да повярват, че силата на вярата
ще им помага и ще ги закриля.
И колкото добър и човечен бил Спиридон и помагал на бедните и
попадналите в беда, толкова смайващи били и чудесата, с които се прославил.
Разказват, как по време на Първия Вселенски събор, в разгара на люти дебати с
гръцки философ, защитаващ арийската ерес, Спиридон стиснал парче керемида в
ръката си. От единия й край излязъл огън, от другия потекла вода, а глината
останала в дланта на чудотвореца.
Друго предание разказва, как Спиридон тръгнал с магарето си на прочутия
Никейски събор, но лоши хора откраднали животното и му отрязали главата. На
сутринта стопанинът му не се бавил дълго, залепил на мястото на отрязаната
глава една конска и стигнал до събора. Като го видели хората, рекли си "Не
е обикновен човек", а когато пред всички стиснал сърдит една керемида и от
нея потекла вода, убедили се, че е така и го провъзгласили за светец.
В България свети Спиридон се тачи като закрилник на занаятчиите -
обущари, тухлари, грънчари, бакърджии и др. Народът разказва, че св. Спиридон
бил кундурджия (обущар), затова и до днес работещите в обувната промишленост
почитат деня му. Празнуват също и други занаяти - шивачи, абаджии, бакърджии,
дюлгери. Като спомен от разказите за него особена почит му оказват керемидарите
и тухларите. Приема се и като покровител на конете и едрия добитък. Празнуват и
козарите.
В Родопите св. Спиридон се тачи против рани и порязване, против обриви и
пъпки. Затова на този ден не се рони царевица, не се варят зърнени храни (леща,
боб, грах), за да не излизат пъпки по тялото. Жените стават рано, пекат хляб
още преди изгрев слънце и го раздават за св. Спиридон - да вземе и да отпрати
надалеч пъпките. А където го имат за покровител на конете, се раздава рано
сутринта обреден хляб за здравето на животните.
Днес не се работи женска работа и не се шие, защото ако се убоде жената
на този ден, раната няма да зарасне лесно.
Съществува поверие, че в деня на Св. Спиридон слънцето спира пътя си към
зимата и се "завърта" към лятото. Вярва се още, че каквото е времето
през 12-те дни след св. Спиридон, такова ще е то през съответните месеци през
следващата година: на първия ден съответства януари, на втория - февруари и
т.н.
*****
И накрая остана да добавя една Вечна песен! И
усмивка!
:)
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар