Забраних си...
(На
скалата)
Забраних си да мисля
за теб
за минутите бели в
надежда
вятър буен ме гали
във плен
към незнайни места ме
повежда.
Стъпвам боса по мека
трева
а душата ми гола и
млада
всеки камък аз знам
ще сбера
за горящата есенна
клада.
А пък ти ме
преследваш с очи
във сърцето ми с устрем
надничаш
ала знай че от теб ме
боли
ти на сянка безплътна
приличаш.
Превърни се в орел и
лети
на скалата те чакам с
усмивка
пак любов вътре в нас
ще блести
няма вече да има
горчивка.
Вечността ни е
отправен знак
ще препуснем към нея
щастливи
като светъл и
скоростен влак
ще се сбъднат мечтите
красиви.
19.03.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар