Внезапно...

Внезапно…

Шепти у мен една река,

водите си в простора сбира,

със нея аз към теб тека,

а твоя поглед ме съзира

във всяка нота, всеки текст,

във слънцето и във звездите,

от мене чакаш вечно вест,

прегърнал бясно ти мечтите.

А аз далече все вървя,

във трудни прашни коловози,

с душата си за теб блестя,

сред вятърните еднорози.

Ти ме достигаш, знай това,

в едно безвремие заспало

и там за теб съм светлина,

на нашето единно цяло.

Във приказка сред тишина,

телата ни без глас се сливат,

със утрото във синева,

следите ми от теб отлитат.

Но няма да е все така –

вълшебството ще се дослучи

и пак за нашите крила,

светът внезапно ще научи.

06.06.2018г.

Елица

*****