Като жива вода…

 

***

разтопих се съвсем

във прозрачната сянка на утрото

и на птици във плен

се понесох по пътя

на чудото

зашептях със крила

скрити в скреж

по ръба на дърветата

и в бездумен копнеж

се разпръснах за кратко

в полетата

сила в мене запя

в часовете от прах и стеснения

към далечния бряг

ме поведоха

сноп откровения

за да бъдеш щастлив

те завързах в душата си

крехката

и в реката ни скрих

всяка мисъл за бъдно

открехната

в непонятния звън

от надежди ковани сред въглени

се изгубих на сън

споделено в сълзите

преглътнати

и отново вървя

устремена към твоето

Някъде

като жива вода

от която се ражда

Съдбата ни

24.01.2013г.

@Eli

                                         ***