снимка от интернет
*****
не ме режете зимни ветрове
и на парчета пак ще оцелея
вървя сама под облачно небе
в безименна издялана алея
една звезда в душата ми блести
посоката ми сочи без мастило
сърцето ми се блъска и шепти
върти ме в пирует от огън диво
и виждам без очите си вода
трева зелена къща без ограда
танцувам в бяло боса и с крила
а някой ме копнее в тишината
аз знам че дълго още ще вървя
към този рай тъй приказно възможен
и корена си даже да стопя
ще излекувам нечий свят тревожен
30.01.2013г.
@Eli
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар