снимка от интернет
Сън…
Сънувах те…
Бе онзи миг
от дъжд във който
се усещам
най-щастлива…
а после
бяхме
в цъфналата
ръж
вървяхме
към дъгата
тъй
красива…
Шептеше ми…
нечакани
слова в които пак
вълшебна се
откривах…
превръщах
се във песен
и в сълза
а птиците в
небесното
достигах…
Танцувах
боса…
твърдата
земя в която
стъпките ми
белези ковяха
за мен роди
най-нежната
трева
следите ми
със твоите
се сляха…
Достигнахме…
там някъде
в света където
края беше
пак начало…
на вечната
безкрайна
Свобода…
на Мен и
Теб
в Едно
въздушно цяло…
16.07.2013г.
@Eli
@@@@
***
ОтговорИзтриванеЧуваш ли... шуми реката....
Разказва пак с кристален глас....
Текат през нея имената...
На ветровете скрили се във нас....
Една бреза поклаща клони...
И пее песен в нощен час...
Съдбата И водата рони....
Насочва я на Стоп с компас...
Звездите сипят тиха нежност...
Разплитат се във водопад...
Превръщат се в безкрайна вечност...
В житейско-цветен кръговрат....
А боси пак са бреговете...
Но мислите им са в синхрон...
Окъпани от дъждовете...
Блестят като вълшебен стон...
Чуваш ли... шуми реката...
Отнася нечии мечти....
В дълбоко ражда светлината...
За бъдещи щастливи дни...
18.07.2013
@Eli