***
когато ми прошепне
пак нощта
и в тиха битка влязат
ветровете
не искам да съм скитащо
сама
във полоса деляща
световете
тогава паля белия
фенер
и боса на прозореца
присядам
духът ми от безкрая
озарен
аз със надежда огнена
пристягам
изпращам по звездите
светлина
до всички малки хора
по Земята
усещаш ли във тебе
любовта
отекнала в звука
на тишината...
28.02.2015
@Eli
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар