Извиках те...

Извиках те...

извиках те на моя слънчев бряг

където стъпките са мокри и солени

запазих го от детския ми свят

в мечтите си полуОсъществени

посвИри ми сред сините вълни

сърцето ми затопли до полуда

намигнаха сестрите ни звезди

вълшебно онемели от почуда

и приказката някак продължи

преодоляла страх и разстояния

дъхът ти във дъха ми се стопи

възкръснаха изгарящи сияния

разбра че няма пътища назад

взривиха се бездумно световете

и в някакъв магически обрат

душите ни се сляха с ветровете

а после полетяхме без крила

за да спасим земята ни любима

и двамата родихме светлина

препуснала през времето щастлива

08.03.2015

@Eli

!*

!*