Бездумни звезди...

 

 

Бездумни звезди…

 

Трептят бездумно сребърни звезди

и пътя към сърцето ти показват,

завръщам се във някакво Преди,

където правилата пак ме смазват.

Безмълвна гледам в твоите очи,

със мисли направлявам боевете

и виждам как душата ти гори,

стопява вътре в мене страховете.

Печелим битки морни до откат,

въртя рапира в синята безкрайност,

а в тихия космически захват

нараства нашта сила във омайност.

Припомням си огньове и мечти,

ръцете ни преплетени сред бури,

оставени в дълбокото следи,

пречистени отколешни заблуди.

И пеят с нежност моите коси,

изгубват се във утринна омара,

душата ми отново пак блести

прекършила съдбовната забрана.

 

Ще бъде любовта пак вечен знак

простиращ се далече над земята,

превърнала във спомен всеки мрак

във звук ще въплати тя тишината.

 

28.09.2021г.

Елица

 

 *****