Успях ли? Успя ли?...

Успях ли? Успя ли?...

Кажи успях ли да излъжа,

че не обича моето сърце

и че от теб ще се развържа

там горе в синьото небе?

Успях ли егото ти да уцеля

със смъртоносната стрела

и път отново да намеря

към мойта същност на звезда?

Успях ли просто да забравя

безброй изписани слова

и влязох ли сама във рая

почти накрая на съня?

А ти успя ли да прережеш

дълбокия във теб копнеж

дали отново тихо грееш

далеч от общия стремеж?

Не си успял, тъй вятър шепне

и пази моите крила,

надежда в тебе ще потрепне,

там някъде през пролетта.

Не съм успяла, мълчаливо

отронваш в моята душа,

а после бързо пак страхливо,

надяваш броня и тъга.

Ала сега е просто есен

и нека с теб да помълчим,

по правия ни път отвесен,

ний по самички ще вървим.

01.11.2019г.

Елица

*****