Магически завет...
След Коледа мечтите ми потъват
във най-дълбоките ми неми светове,
за светлото неистово жадуват
в прозрачното безоблачно небе.
Подреждам ги и тихичко им шепна,
разказвам им за своето преди,
една надежда вътре в мен потрепва,
че всичко е пречистено почти.
Различна съм – висока, островърха,
огромни са крилете ми в нощта,
понякога войник съм, друг път – влъхва,
забравила отдавна да греша.
А любовта ли? Скривам я в морето
на своята тъй тягостна съдба
и крача смело - силна до момчето,
държащо мойта вятърна ръка.
Ний пазим в себе си огромна тайна
и пъзела безгласно все редим,
развръзката за нас ще бъде трайна,
свободни най-накрая ще летим.
След нас ли? Ще остане тишината
и купчина въпроси без ответ,
единствена посока – Светлината
ще бъде наш магически завет.
27.12.2019г.
Елица
******
Няма коментари:
Публикуване на коментар