Магически обрат...
Научих си душата да лети
и тя препусна в синьото безкрайно,
отключи ред заключени врати,
докато песни пееше омайно.
Тя търсеше с очите си любов
от цяла звездна споделена вечност,
а тихия космичен благослов
за някой и шептеше с много нежност.
И тъй достигна Извора в зори,
водите му прегърна със усмивка,
преплетоха се нейните следи
със неговите. Бе щастливка.
Така заключих своя кръговрат,
във две ръце копнеещи за мене,
застигна ме магически обрат
сред спрялото във бъдещето време.
01.11.2021г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар