Разстояния...

 

 

Разстояния…

 

От всички разстояния в света

най-близко е, което е в сърцето,

по него аз вървя и се топя

отправила молитва към небето –

 

за двете ни преплетени души

осъдени отдавна на раздяла

и вгледана във старите следи

аз зная, че от тебе съм разбрана.

 

Зачеркнали са нашата любов,

на клада я захвърлили нетленна,

проклели моя светъл благослов,

пронизали снагата ми неземна.

 

Сломена съм напуснала света

на нашите тъй вихрени стремежи

и дълго съм се скитала в тъма

залутана в отвъдните ехтежи.

 

За тебе не забравих. Не успях.

Във мен крещеше клетвата за вярност

и днес отново, виж ме, пак изгрях

във Ин и Ян, и общата ни цялост.

 

Окото шепне – ще е светлина

за мен и теб, дори за враговете,

далече от магичната врата

от нас ще си заминат страховете.

 

Накрая ли? Две парещи ръце

смъртта ще претопят в простора,

а моето усмихнато лице

ще възвести на всички вечност нова.

 

16.12.2021г.

Елица