Зелени очи...
(Възродени от пепелта)
Очите ми – зелени езера
потъваш в тях когато
те докоснат
изпълнени са те със
светлина
и твойте мисли в
ритъм омагьосват.
Разказват приказка
за стари времена
и за любов и сладка
и горчива
останала в забрава в
синева
а някога била е тъй
щастлива.
Държиш ти пак сърцето
ми в ръка
сънуваш ме във
нощите а в дните
във мислите
препускаш към дъга
от минало запазила
мечтите.
На пътя в края аз
съм тишина
и осветявам твоята
надежда
така е вече хиляди
лета
душата ти във мене
се оглежда.
И идва време да се
възродим
от пепел пак крилете
ни да трепнат
съдбата си докрай ще
извървим
очите ми за теб
докато шепнат.
22.11.2015г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар