Отивай си...

Отивай си…

Отивай си

не си ми нужен вече

душата ми така и не разбра

модерно и гротескно си облечен

но в мене чувство всякакво заспа.

Отивай си

заровен си дълбоко

ще те оставя в рохкавата пръст

достатъчно те чаках да премигнеш

докато бродя в таз околовръст.

Без тебе мога

вече да живея

без глухите ти липсващи слова

по-вероятно е сама да оцелея

не вярвам вече в тебе за това.

Спокойствие отново

ме обзема

отново съм свободна и летя

аз този свят докрайно ще превзема

съдбата си когато сътворя.

24.11.2015г.

@Eli