Беше ноемврийска вечер. Тъмно. Уютно вкъщи. Топлината от
запалената печка беше заляла стаята. Седяхме си и гледахме поредния епизод на
някакъв сериал. Героинята изпадна в кома. Влюбения съпруг стоеше до леглото И в
болницата и И четеше поезия. Попитах моя любим мъж дали ако на мен ми се случи
нещо подобно ще ми чете... Той не отговори. Отиде и донесе "Ешафод"
на Ивайло. Беше отгърнал на Perche Ti Amo и само пророни - "Ще ти прочета
ето това..." После... После аз се разплаках и отново благодарих на
Вселената, че имам в този свят любов голяма колкото безкрая(!)*
06.11.2015
@Eli
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар