петък, 11 август 2017 г.

Сънувах...







Сънувах…


Сънувах че сме двамата със теб,
на оня бряг от минало трептящо,
а тишина се стелеше навред,
морето бе разпенено шумящо.

Мълчахме се и само със очи,
се сляха наште пламнали вселени,
сред вятъра ни пазеха звезди,
а в пясъците – спомени изгрели.

Прелях докрай във твойта топлина,
а ти във мен притихна без остатък,
накрая се посипа светлина,
преглътнахме финалния си залък.

Разперили магически криле,
тандемно се понесохме в безкрая,
прегърнали красивото небе,
разбрахме че отново сме във Рая.

Със утрото и първите лъчи,
деня посрещнах с огнена усмивка,
след теб остана песен да звучи,
обгърнала душата ми – щастливка.

11.08.2017г.
Елица




 *****

Няма коментари:

Публикуване на коментар