Сънувах...

Сънувах…

Сънувах че сме двамата със теб,

на оня бряг от минало трептящо,

а тишина се стелеше навред,

морето бе разпенено шумящо.

Мълчахме се и само със очи,

се сляха наште пламнали вселени,

сред вятъра ни пазеха звезди,

а в пясъците – спомени изгрели.

Прелях докрай във твойта топлина,

а ти във мен притихна без остатък,

накрая се посипа светлина,

преглътнахме финалния си залък.

Разперили магически криле,

тандемно се понесохме в безкрая,

прегърнали красивото небе,

разбрахме че отново сме във Рая.

Със утрото и първите лъчи,

деня посрещнах с огнена усмивка,

след теб остана песен да звучи,

обгърнала душата ми – щастливка.

11.08.2017г.

Елица

 *****