Февруари...

Февруари…

Наметнат със вълшебен снегобран,

като хлапак намигна февруари,

от времето и вятъра разбран,

засвири на магически фанфари.

Намери пак любимите ели

и тихо със усмивка им зашепна,

а те пък го целунаха с игли

снагата му при допира потрепна.

По улиците се посипа скреж,

коли и хора трудничко вървяха,

ала света бе притаен и свеж,

очите му заснежени блестяха.

В небесното изпрати куп мечти,

досбъдна ги по старата партина,

помогнаха му милион звезди

и обич във безвремие щастлива.

Накрая стегна куфара в зори,

на двадесет и осми си замина,

а неговите огнени следи,

направиха годината красива.

28.01.2018г.

Елица