Досбъднати...

Досбъднати…

Пътувам тихо към далечен свят,

във него съм крилата и висока,

в безкрайният му слънчев необят,

пулсира мойта сила светлоока.

Душата ми прошепва, че обича,

а после се изгубва с ветровете

и пак на теб докрайно се обрича,

спасила от тегоби световете.

Превръщам се в звезда и заблестявам,

във твойта пренаписана пиеса,

накрая като нежност се смалявам,

издърпвайки финалната завеса.

Оставаме зад нея двама с тебе,

преплели свойте атомни посоки

и в ритъм със застиналото време,

досбъдваме мечтите си дълбоки.

02.02.2018г.

Елица